Накарай я да млъкне …ако можеш

 

advice-advise-advisor-6385

Харесвам забавни, интересни и умни жени.

Убедена съм, че те променят света, повече от всеки политик, лидер или филантроп, за който сме чували, защото ни карат да осмислим и преживеем нещата около себе си по един различен начин и да сменим гледната си точка, когато това се налага.

Те винаги присъстват в живота ни с цветните си, интересни истории, забавни случки или с мъдростта, получена след понесените удари.  С такава жена можеш и през най-лошото да минеш и тя все ще извади от левия ръкав някое забавно заключение, с което ще изгони в миг минорното ти настроение. Всичко това, обаче те умеят да правят елегантно  и винаги присъстват деликатно.

За разлика от тях, обаче друга група жени се откроиха напоследък с яркото си и натрапчиво присъствие навсякъде и по всички въпроси. Това са креслите. Техният профил в общи линии е винаги един същ, според това къде сте имали шанса да ги срещнете. Жената кресла задължително:

Наближава една възраст, с която никак не й се иска да има нещо общо, затова всяка статия от сорта на „40 са новите 20“ й идва като манна небесна, и не проблемът не е, че 40 или 50 е смущаваща възраст, а че през половината от тези години, тя е чувствала себе си недооценена, обикновено от бившия си съпруг или от някой шеф гадняр, или от системата, която така жестоко е ощетила таланта й и сега е времето да им върне на всички като се заяви ярко и категорично в публичното пространство.

Трудно можеш да вземеш думата от нея, когато сте в обща компания, защото при всеки твой жалък опит да отвориш устата си, безмилостно си прекъсван с изречения, които всеки път започват с „Да бе, да това е ясно… „, или „Чакай аз да ти кажа на мен какво ми се случи“, нататък е безсмислено да продължаваш опитите да влезете в диалог, защото симптомите на логореята рязко те поставят в позицията на безмълвното, кимащо другарче

attractive-beautiful-caucasian-159750

Статусите й в социалните мрежи ни уведомяват какво прави, мисли и планира на всеки час от сутрин до вечер, не дай си Боже да е попаднала на някое красиво местенце или пък е седнала в ресторант да похапне, тогава ще бъдете свидетели на тристепенното й меню в детайли

Вряла е и кипяла доста, затова може да ви даде всякакъв съвет, без значение дали го искате или не.

Има силно изразена гражданска позиция по всички въпроси, винаги знае кое е справедливо и кое – не, без значение, че при самата нея често се е случвало нещата да се получават с подбутване и с връзки я от тук, я от там

Обикновено това, което казва или пише или рязко се различава от това, което върши, но кой ли знае, това са само нейни си неща.

След като годин наред сте я познавали изведнъж откривате, че е станала експерт по въпроси, които далеч надхвърлят компетенцията й, но веднъж повярвала си тя няма да се спре пред нищо, за да доказва и показва какъв капацитет е станала

Тя е много отговорна, светът обикновено се крепи на раменете й, но никой не го разбира, а тя е оставена сама да се бори със всичко и с всеки.

 

 

 

 

 

Добро утро !

Резултат с изображение за мускулест мъж

 

На времето баба ме учеше, че човек се познава по начина, по който поздравява като те срещне. „Не може ли, баба едно Добрутро да каже не струва пет пари“ казваше тя и много държеше внучетата й да не я „посрамват“ и където влизат първо „Добър ден“ да кажат.

От малка запомних, че както и да си се събудил, каквото и да ти се е случило, като влезеш някъде първо трябва да поздравиш. Може нищо друго да не кажеш, ако не ти е до говорене, излишните шеги също можеш да спестиш, ако пък ти е твърде мрачно на душата и усмивка да не покажеш, но един поздрав нищо не ти струва.

Случи се така, че през годините работих на различни места с различни хора и често се налагаше да си създавам първото впечатление за тях от  начина, по който сутрин поздравяват….или не го правят.

Незнам дали е от възрастта, но откровено започнах да се дразня, когато виждам, че млади, красиви, образовани и „много отворени“ на приказки хора, всъщност това с „Доброто утро“ хич не го умеят.

В момента ползвам два офиса, в които работя. В единия от тях наскоро дойде младо момче, което седи точно срещу мен. Всяка сутрин аз влизам и поздравявам всички, всяка сутрин той мълчи, сяда срещу мен, забучва слушалките си в ушите и започва работа, смръщен и съсредоточен. След пет минути става, отваря кофичка с кисело мляко и започва да се храни пред компютъра. Той се храни, аз го гледам, е така безсрамно, в неговите очи сигурно и без друго съм олд скул лелята, която досажда с „Добрутро“ всяка сутрин. На третата лъжица здравословна закуска за cool пичове вече усеща  втренчения ми в него поглед и му става неудобно, започва леко да се намества на стола, преглъща по-трудно и съблича блузата на Calvin Кlein, за да разкрие бицепси, трицепси и  пълен комплект здрави мускули от редовното посещение във фитнеса /където също сигурно не поздравява, защото е зает със сериите от по 1000 за всяка част/.

Имам удоволствието да слушам и телефонните му разговори, всеки от тях започва с „ъъъъъ“, ‘щото все с нещо трябва да се замести пустото му „Добър ден“.  Тогава аз си слагам слушалките, но и те не могат да заглушат виковете. Разбирам, че „парата му трябва кеш“, или че „ония не са много яки, щот не се пра’и така“, разбирам и в кое заведение е бил снощи, /учудващо е що кръчми са изникнали наоколо между раждането на първото ми и второто дете/ коя му е „вързАла“ и коя „не ‘щот е тъпа и не ги разбира много нещата“.

Разбирам и безпогрешно кога е станало точно 12.00ч, защото сякаш от никъде на бюрото му се появява порция пилешка пържола филе /варена, да не помислите нещо, че е запържвана/ с малко зелена салата. Тогава аз ставам и със сумтене отварям прозореца, а той се изнася, но не защото му е неудобно от „неква си, дето му чупи стойки“, а просто, за да не настине, по тениска е все пак /въпреки че и тя е Calvin Klein/, а настине ли веднъж как ще се поддържат тия мускули, цели три дни може да не успее да стигне до залата.

Следобяд войната помежду ни вече е обявена, аз го гледам мръсно, той се прави, че ме няма. Изслушвам още дузина разговори, в които разбирам основното: „бизнес тряяя се пра’и“ и към 17ч. бизнесът хлопва кепенците „за днес толкова, и по-важни неща има“.

А аз си оставам ‘щото мойта дребна работица все не е свършена, но утре пак ще дойда, отново ще поздравя с „добро утро“ и ако тоя път не се сети да ми отговори ще сипя нещо най-накрая в това млекце.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тя

 

 

 

Dani R-121Тя се връща при мен няколко пъти годишно. Всеки път първо се вглеждам в очите й, които разказват сами. Тук събира слънце, емоции, смях и живот. Там се топли със спомени.

Понякога успявам да надникна в душата й, друг път я замерям нахално с въпроси, измъчвам я с разпити „Защо?“, „Докога?“, „На къде?“, защото мразя да виждам тъгата й, защото ми липсва ужасно във дните ми, защото знам, че все търсим онази частичка от пъзела, без която не можем да бъдем щастливи и двете по своему.

Изживели сме своите лудости, извървяли сме пътя донякъде, опознали сме лошото и доброто във другата, приели сме се с недостатъците, заобичали сме се такива, каквито се срещнахме. Всяка има своята истина, но пред нея разголвам душата си и разказвам за своите дяволи, за нетърпението, егото, грешките. Слушам и нейните мрачни истории. И двете знаем какво изтърпяхме в годините, колко болка и страх и нетърпимост натрупахме. Тя не съди и не ме вини, аз го правя постоянно. Тя е моята обратна версия – разбираща, приемаща, безнадеждна и нежна.

Тя се връща при мен няколко пъти в годината и тогава усещам, че я имам завинаги.

Одеало, Весел, Чаша, Обхващащ, Насладите, Приятели