Тя

 

 

 

Тя се връща при мен няколко пъти годишно. Всеки път първо се вглеждам в очите й, които разказват сами. Тук събира слънце, емоции, смях и живот. Там се топли със спомени.

Понякога успявам да надникна в душата й, друг път я замерям нахално с въпроси, измъчвам я с разпити „Защо?“, „Докога?“, „На къде?“, защото мразя да виждам тъгата й, защото ми липсва ужасно във дните ми, защото знам, че все търсим онази частичка от пъзела, без която не можем да бъдем щастливи и двете по своему.

Изживели сме своите лудости, извървяли сме пътя донякъде, опознали сме лошото и доброто във другата, приели сме се с недостатъците, заобичали сме се такива, каквито се срещнахме. Всяка има своята истина, но пред нея разголвам душата си и разказвам за своите дяволи, за нетърпението, егото, грешките. Слушам и нейните мрачни истории. И двете знаем какво изтърпяхме в годините, колко болка и страх и нетърпимост натрупахме. Тя не съди и не ме вини, аз го правя постоянно. Тя е моята обратна версия – разбираща, приемаща, безнадеждна и нежна.

Тя се връща при мен няколко пъти в годината и тогава усещам, че я имам завинаги.

 

Реклама